Много си самотен и дълго мълчиш, сине мой, буренясал си в мечти, изморен си от броденето на духа. Видът ти е унил, лицето ти - бледо, ресниците ти са дълбокоспуснати и гласът ти наподобява скърцане на килийна врата. Излез в летния ден, сине мой!
  - Какво видя в летния ден, сине мой? 
  - Видях, че земята е силна и небето вечно, а човекът - слаб и кратковечен.
  - Какво видя, сине мой,  в летния ден?
  - Видях, че любовта е краткотрайна, а гладът вечен.
  - Какво видя в летния ден, сине мой?
  - Видях, че животът е трудно нещо, състои се от неправилно редуване на греха и нещастието и да живееш, значи да редиш измама върху измама.
  - Ще заспиш ли, сине мой?
  - Не, отче, отивам да живея!

                                                                                                              Иво Андрич        
                                                                                                                             

Иво Андрич :)