Не че съм я виждала през останалите сезони, само Триест, лятото. Не че съм я виждала и цялата, но пречили ми - не.
16-ти май 2012, Гърция
В 17:00 часа преваляме масива, външна граница на царството на Самуил, където е пръскал семе и благодат, които местното население сигурно още носи в кръвта си, без да е чувало за него.
За сега не сме спирали никъде в Гърция, но пък видях два мраморни блока на един тир, които почти заемаха цялото му товарно пространство. Красива работа, ей!
Не видяхе жива душичка по тия магистрали, нито кола, нито хора в селата покрай, Само някакви странни местни обитатели в един тунел, който не беше пригоден за пешеходци. Това ни накара да вярваме, че въпреки, че сме били вече в Гърция, не сме разбрали, че това е страна на странности и чудеса.
Ще дам само един пример: До Солун, на 4 метра надморска височина, до река Аксиос има оризища, които се хранят с морска вода, която с малко усилия и помощ извира от почвата, а оризът расте натурално осолен. Всеизвестен факт.
На 260 км. от Игуменица минаваме през тучна пролетна планина, висока около 600 метра над морското равнище, надупчена като швейцарско сирене от симпатични тунели, които я заобикалят в периферията и спестяват иначе изтощаващото качване и слизане по многобройните, направо безбройни склонове. Планината е къдрава, шарена и буйна, сякаш не нивите се катерят нагоре й, а тя, като вдигнала се вълна, ги връхлита и се разбива в тях, като ги залива стремглаво.
Малко закъсняваме, защото колата ни не може да достигне разрешената максимална скорост, по която навигатора изчислява часа на пристигане, но всичко това е нормално в такава чудна страна, която не съм познавала и все пак ще стигнем навреме за ферибота.
Казах, че на хората трафопостът им е по-красив от нашите къщи, защото видях един такъв и наистина беше, и Фори ме накара да го запиша:) Ето!
По цялата магистрала имаше само една бензиностанция и там нямаше газ. Отбивките са пусти  и с кофти тоалетни, но това е нормално, след като няма хора, които да ги ползват.
Червени, изгорели от слънцето облаци налазват набъбналата от зелено, вода и пролет планина, така ниско и бързо, че вече не мога!
Наближаваме ферибота и на 10км. от Игуменица има голяма бензиностанция с Jet Shop, с голяма отбивка и газ и ние сме щастливи. Има и едно звънче, което чуваш няколко минути и започваш да се оглеждаш като луд и тъкмо да повярваш, че си прихванал от местните или от климата и виждаш една малка табуретка с дълги уши, коите се веят като знамена, докато тича нанякъде и започваш да си повтаряш, че има малко здрав разум, останал по тези земи.
Фериботът до Бриндизи спира в Корфу и работи от юли, всеки ден от 23:30. Фериботът за Бари тръгва от Петра, минава Игуменица, от където тръгва в 23:59, само ако си си сменил времето (иначе тръгва в 24:59, след като много е закъснял) и пристига в 8:00, пак единствено при споменатите обстоятелства. 184 евро = 1 кола + 2 души на палубата в общата спалня/ чаклня. Не може да си спиш в колата, както в един друг малък ферибот, където можеше и даже си беше нужно от възпитание. Преди да осъзная въпросните споменати обстоятелства около часовата разлика:
Фериботът закъсня. Ужасно закъсня! Но, както и да е. Друга ми е мисълта, макар че, за 200евро имам право да се възмущавам, когато фериботът ми закъснява!
Оказа се, както казах, че не може да се остава в колата и ни обясниха, че ще спим на закрита палуба.
Тук ще отворя скоба, за да кажа, че един италианец на сутринта, омърлушен и с гурели като нас, но жив и бяз явни признаци на моркса болест, също като нас, но не и като много други хора на палубата, въпреки бурята, в която попаднахме между две страни, на ничия вода, ни попита колко е часът и аз много уверено му отговорих. Той ме погледна, а посля рязко се обърна в страни, за да се опита да ме забрави, както правят хората, когато видят луд или уродлив,  Може би, ако знаеше, че сме от България, щеше да си каже, че там живеят само извънземни, чиито жени живеят в съвсем различно от нормалното време, а мъжете им им се доверяват и не подлагат това на съмнение, въпреки, че логиката сочи, че нещо е сбъркано. Както и да е, важното е, че аз въобще не смятах, че някъде греша и не разбрах защо този човек не може да се справи с осмислянето на проста информация за часа, при положение, че сам е поискал да се запознае с нея. Културни разлики, к"во да ги правиш.
Затварям скобата.
За да отворя нова.
Не е нужно да си се подготвил поне малко, когато пътуваш из Италия, но помага. Това важи и за всяка друга точка по света. От друга страна, кой в днешно време може да се похвали с откривателството, истинско, неподправено откривателство на неща, за които не си чувал, не си чел и никак не си виждал и с радостта от справянето и несправянето с дребни препятствия, като да пуснеш водата в безумна тоалетна в бирен бар във Венеция, да разбереш, че е немислимо да спиш в колата си във ферибот, в който колите се редят на три етажа и можеш да останеш там, само, ако искаш да се самоубиеш с газове и не е ясно, колко ще ти се наложи да платиш за подкуп на персонала, да откриеш прост къмпгинг с навигацията си и да влезеш в него през вход като на сграда, само за да откриеш след половин час любезен разговор със служителя, който ти раздава милион карти за града, разказва ти за забележителностите и те изпраща да разгледаш къмпинга, за да видиш условията, че се намираш в кратера на вулкан в известен на целия останал свят къмпинг, посещаван ежегодно от 0 на брой неосведомени като теб, до днес.
Затварям и тази скоба.
В палубата имаше нещо като спално помощение със столове, но не като тези от чакалнята на  летището, а с автобусни облегалки, които се сваляха, макар това да не спомагаше много за по-добър сън, за разлика от ефикасния метод - аемане на две седалки, вместо една и вдигане на краката с изпружване на врата и гипсирането му в невъзможна поза. Констатацята е, че нашите хора, българите, пак са най-шумни, най-несъобразителни, най-много се хвалят с мизерията в главите и душите си  и най-ентусиазирано ги споделят с всички други, които тихичко гледат в телевизора докато спят. Е, имаше и други шумни хора, но не можаха да им стъпят и на малкия пръст.
Днес планът е да видим Бари, самото то, и Амалфи. Ще изпълним една чужда мечта, което също си е постижение и ще отпътуваме за Неапол.
От тук само една снимка. През следващите дни бях по-активна.